Екзистенциалните прозрения на лирическия Аз в стихотворението „Юноша” от Христо Смирненски

Христо Смирненски е поетът на блестящата реторична фраза, на тържественото звучене на стиха, на празничното усещане за взривна промяна на света. Лириката му повече показва и рисува, отколкото изразява. Стихотворението „Юноша” от Христо См

Христо Смирненски е поетът на блестящата реторична фраза, на тържественото звучене на стиха, на празничното усещане за взривна промяна на света. Лириката му повече показва и рисува, отколкото изразява. Стихотворението „Юноша” от Христо Смирненски започва със стихове- изповед, в които са оголени най-болезнените съпроси за човешкото съществуване.

Лирическият Аз  в началото на  своя житейски  път е още несигурен, готов да приема света, без да осмисля заобикалящата го действителност. Живее в романтичен свят, но в един момент разбира, че трябва да направи избора си. Осъзнава ,че не всичко е толкова красиво и не всеки човек е добър. Израства духовно и прозира социалната неправда. Узрява и емоционално, и духовно. Поема по най-правилния път и заедно със своите братя по съдба е готов да разруши стария студен свят и да изгради нов.

Заглавието на  творбата дава  определен ключ  за разбирането  й. Кара ни да  го четем като изповед на младостта за пътя, който изминава човешкото съзнание до социалната си зрялост.

Първите две строфи  на стихотворението  представят несигурността  на лирическия  Аз за житейския  му път. Той  приема всичко  по романтичен  начин, още не  е съзрял каква е действителността. Началото на първата строфа започва с Аз- форма. Представите на героя за света са много красиви и изпълнени с желание за опознаването му:

Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майка зора.

Този романтичен  поглед над света  кара героя да  срещне „Живота по друм от цветя”. Идва момент обаче, в който всички тези представи за лирическия Аз рухват. Той се оказва в един студен свят, изпълнен с неправда. Свят , в който „не пролет и химн покрай” него прозвънява, а го оковава „слодей непознат”.

Действителността е отъждествена с „черни стени”. Тук отново, както в повечето стихотворения на Христо Смирненски, е представен символът на черното. Този символ е контраст с мечтаните очаквания на лирическия Аз за света около него:

... не поръси ме ябълков цвят...

Всички мечти изчезват и героят трябва да направи своя житейски избор. Знае , че е нужно да промени нещо, за да се върнат мечтите му и да станат реалност.

Желанието му като е представено чрез визуални детайли. Христо Смирненски представя творбата като интимно-лично признание, но и като универсална с внушението си. Това постига и чрез библейски символи: „морета от кръв и сълзи”, „братя във робски керван”, „трънен венец”.

За да постигне  целта си, лирическият  Аз присъединява  към желанието  си за промяна  и своите братя  по съдба. Изборът в живота им се уповава на едно-единствено дело-да разрушат всичко старо и ненужно и да изградят нов свят, в който хората ще бъдат щастливи.

Последните две  строфи представят  картината за предстоящия  взрив за социална  промяна:

Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган , ураган от души!...

Използвани са повелително наклонение и звуци, които са заклинание. Първите два и последните два стиха са композиционни повторения с обратен смисъл. Те са като обратен отпечатък една на друга: минало и бъдеще, младост и зрялост, старо и ново.

Стихотворението  завършва с представата  за това как  лирическият Аз  е израснал духовно  и е узрял. Той  е готов да пожертва живота си в името на промяната и желанието за праведен, истински живот.

В своето творчество  Христо Смирненски  обръща внимание  на отделната личност.  Отразява живота  й от началото, докато тя го  прозре и направи  своя избор, докато  израства. Тук в  стихотворението „Юноша” този живот и съществуване са представени много умело и чрез много образи символи. Автор: Албена Иванова